Комисар Константин Димитров,
началник отдел „А“ в Главна дирекция „Криминална полиция” на МВР

- За какво става въпрос в предлаганите промени в Закона за електронните съобщения?

- Проблемът, който масово се дебатира от години насам е това, че не се прави разлика, най-вероятно между трафични данни и специални разузнавателни средства. В закона за специалните разузнавателни средства са упоменати начините и способите – кои подлежат по този закон. Трафичните данни – те са по реда и условията на този закон, но не са специални разузнавателни средства.- Какво означава трафични данни, какво можем да разберем за един човек по трафичните му данни?

- Сега, какво можем да разберем – в случая най-обикновено за така наречените джиесеми, телефони, мобилни оператори. Реално нищо не можем да разберем – освен номер и базова клетка на даден оператор някъде в страната. Този номер от този мобилен оператор дали е функционирал в дадено населено място – най-общо. Това е по отношение на мобилните оператори. По отношение на компютърната информация – там е даден IP адрес дали комуникира с друг IP адрес някъде в страната. Това е най-общо казано. Но това не е СРС!

- Добре тези, данни, които изброихте за кое ви помагат – по-скоро в процеса на разследване или за доказване на престъпление?

- По-скоро в процеса на разкриване. За да докажем някакво престъпление и да го разследваме, ние първо трябва да имаме някакво лице, някакъв субект, който да сме установили и да имаме на имаме най-малкото подозрение към това лице, за да можем да му доказваме престъпна дейност. В случая с измененията, които се направиха в началото на годината (2009 г.)  и тези така наречени разпечатки (най-общо казано, защото това най-често се използва в медийното пространство – разпечатки на мобилни оператори) те ни затрудняват във времето. Тъй като в момента ние щем не щем изпълняваме закона. Те са по реда на СРС. Правим мотивирано искане. Отиваме на председател на градски или на окръжен съд; дава ни се разрешението или ни се отказва и впоследствие това разрешение отива в мобилния оператор. Мобилният оператор извършва справките, които са ни необходими и ни връща отговора. Това във времето обаче се протака. Имаме… действително имаме и за 2 дни върнат отговор, но имаме и за 40 дни не върнат отговор. Когато обаче става дума за тежко умишлено престъпление ние няма как да чакаме толкова време да ни бъде върнат даденият отговор, който ни е необходим. А този отговор ни е необходим за провеждането и планирането на оперативно-издирвателните мероприятия по установяването на тия лица или обекти.

- Някакъв пример?

- Примери много могат да се посочат. Сега не може да чакаме за дадено убийство или за закана за убийство 30 дни. Няма как да стане. То може де, реално се случва в момента, но никой не е от полза в това нещо.

- Имало ли е такива случаи?

- Има такива случаи, да, в практиката има такива случаи. За грабеж – на масово… в момента имаме увеличение на уличните грабежи, като цяло в страната, не е голямо, но има такова увеличение, за тях се забавят нещата. За магистралните грабежи – тази година имаме магистрални грабежи. Също се забавят нещата. И когато тези неща се забавят във времето ние щем не щем трябва да се съобразяваме с тях… Опитваме се чрез други способи и методи, които ни позволява законът и функционалната компетентност да използваме, но някой път и това е от съществено значение.

- Вашите опоненти казват, че полицаите не трябва да си губят формата и да разследват по класическия начин и да не разчитат толкова много на слухтене и следене.

- Сега, класическият начин си е класически начин. Но ние все пак сме в 21 век. Ние не сме в 60-те години на миналия век. Тогава не е имало такива технически способи и средства – имало е други. А ние да не се развиваме ли?! Престъпниците постоянно се развиват в своята подготовка за дадено престъпление, във всяко едно отношение те се подготвят – а ние да останем в 60-те години на миналия век да работим по старите класически методи – с четчицата за търсене на дактилоскопични следи или със случайно видения на местопроизшествието от очевидец извършител? Значи, тези методи ние не сме ги забравили, използваме ги. Но реално – не са достатъчни само те.

- Може ли да се каже, че с развитието на технологиите част от комуникационните средства бягат от обхвата на МВР?

- Разбира се. Значи специалната техника, която я имаме в нашето министерство не отговаря на изискванията на Европейския съюз. Имам предвид следното – много страни от ЕС, които използват такива технически средства са много по-напред от нашите, които в момента използваме и прилагаме. Естествено, че изоставаме. Всичко това е свързано с пари. Ясно е на всички. Ние изоставаме.

- Може ли една престъпна група може да си направи една Интернет телефония и да си говори необезпокоявано?

- Може, разбира се. Дали ще говори по Интернет, дали ще говори с преносими радиостанции, което се и случва. Да това се прави. От нашите родни престъпници това се прави. И ние ще разследваме с методите отпреди 60 години?! Няма как да стане. Просто няма как да искаме да има някакви резултати. Не че не желаем да се постигнат. Все пак трябва да има и възможности.

- А в досегашната ви работа какъв е балансът между исканите справки за GSM и интернет комуникациите?

- И двете се използват еднакво. Едните се използват в една посока за лична комуникация между две лица, ако мога образно да го кажа. Другото се използва пак между две лица, само че със стационарни IP адреси някъде. Сега Интернетът вече е толкова напред, че вече имаме безжичен Интернет и могат да са навсякъде. И по Интернет, по skype, могат да си обменят информацията и ние да чакаме… какво да чакаме, как да знаем какво правят те?!

- А преди последните поправки в Закона за електронните съобщения знаехте ли какво правят те?

- Пак не знаехме. Но тогава имахме по-късо време да се опитаме да планираме мероприятия. Няма как – те нещата са взаимно свързани. Колкото по-бързо ние успеем да си планираме мероприятията по дадено престъпление, толкова по-има шанс това престъпление да бъде разкрито.

- По отношение на разликата между трафични данни и съдържание – местоположението на един GSM какво е?

- Местоположението на един GSM е трафична данна. СРС-то е съдържанието на разговорите между даден GSM с друг GSM. Самото съдържание е СРС. Мога да дам примера ­с обикновения пощенски плик. На всички е известно, че по Конституция личната кореспонденция е неприкосновена. Пощенският плик  – какво е СРС-то, какво е личната кореспонденция – съдържанието на този пощенски плик или външността, облицовката. Във външността имаме лични данни – получател, подател, адреси. Във вътрешността обаче е личната кореспонденция. В случа може би, според мен по-точно, нещата могат да бъдат сравнени: СРС – разпечатки, лична кореспонденция  – и пощенски услуги.

Самите пощенски служители, които осъществяват тази услуга, те какво правят – получават един плик, занасят го и го пускат в пощенската кутия на даден човек, за който е предназначен, нали така? А този плик дали стига до там, да ли не стига – това вече е друга тема. Дали може да бъде отворен този плик от трето лице и да бъде прочетен? Нали е възможно това да се случи. По същия начин и тук. Само че личната кореспонденция е съдържанието на пощенския плик, както личната кореспонденция е съдържанието на разговорите по телефона, а не самата комуникация между телефоните.

- Какво ще се промени сега с тези поправки, които са толкова дълго чакани от МВР?

- С тези поправки, какво ще се промени, можем да кажем, когато бъдат приети или отхвърлени. В момента ние сме си направили нашите предложения, които считаме, че са удачни в дадената сфера. В смисъл такъв – ние предлагаме срокът да бъде съкратен за отговора от операторите. В смисъл, че този срок е разумен за постъпването на даденото искане от наша страна и съответния отговор. Другото нещо, което предлагаме, това е разрешението да не се дава само от председателя на окръжния и на градския съд, ами да се дават и от районните съдилища. Тъй като в много отдалечени местности в България се извършват престъпления. Навсякъде може да бъде извършено криминално престъпление или престъпление от общ характер по Наказателния кодекс. Целта ни е следната – за да не губят колегите време да търсят областен център – най-малкото това са средства и разходи  – е по-удачно да отидат до районния съдия, той да разреши искането. След това по същата схема отива в оператора или отива – сега ние сме предложили – да отива в нашата специализирана дирекция СДОТО. Тъй като, ако отива пак в оператора – не е проблем и в оператора да отива – но когато отива в оператора, обратната връзка пак се губи и пак се губи време. Затова предлагаме да отива в нашата дирекция. Там по съответния ред да има оправомощени лица, които да проверяват имаме ли искането, от надлежен орган ли е това искане, от подходящия съдия ли е дадено разрешението, мотивите има ли ги и чак тогава да извършат проверката. Когато извършат тази проверка, много по-бързо може да бъде върнат обратният отговор на заявителя. Тъй като имаме вътрешна комуникация в МВР – дали ще е по електронна поща, дали… то в повечето случаи е по електронна поща се връща информацията, която е криптирана – тя не е обикновена поща, която може някъде случайно да отиде тази информация, или по факс – ние по факс не я обменяме, да отиде в някое частно лице и някоя фирма. Това е целта – сроковете, скъсяването на сроковете!

Другото което е – предвиждаме намаляване на наказанията. В смисъл такъв – не намаляване на наказанията – а да не са за тежки умишлени престъпления, а да са за престъпления от 2 и над 2 години. Сега тук има много противоречия, не знам защо някои хора  се притесняват и от това нещо. Примерно една закана за убийство леко престъпление ли е или тежко престъпление? По смисъла на нашия НК ние не можем да искаме разпечатка за това нещо. В момента. При примерно бягство на затворник от място за лишаване от свобода – пак не можем. При… анонимно подаване на сигнал за тревога… сами разбирате, че подаването на сигнал за тревога (чл. 326 от НК) – много сили и средства се хвърлят, а реално няма резултат. Защото няма как да се използват. Сега, ще кажете, можете да го използвате по реда на НПК – да по реда на НПК можем, когато го имаме случая – заявено е, имаме такъв случай, отива… образувано е досъдебно производство, на базата на досъдебно производство разследващият полицаи иска от оператора предоставянето на тези данни. Да, при този случай могат да бъдат дадени тези данни, но по закона за СРС не могат да бъдат дадени. Но – ние ако имаме установен извършител или предполагаме някакъв извършител – ние не можем да използваме СРС спрямо него по тази причина – тъй като не е тежко умишлено престъпление. Това са отклонения, но са интересни, тъй като ще се върна назад в годините – 1996-97 година страшно много сигнали за поставени взривни устройства имаше във влаковете – тогава нали се сещате какви огромни ресурси са хвърляни както от страна на полицията, така от страна на железниците, да не говорим за неудобствата на самите пътници – и в крайна сметка, какво се получава…

- Мисля, че ги хващате такива.

- Да, имаше и хванати, имаше осъдени, имаше и на пробация. Това е друга тема. Но давам примера. Много са средствата, които е излишно да даваме, ако се спести по този начин, който го предлагаме.

- Говори се много за изграждането на достъп чрез терминал, който е част от това ускоряване, за което говорите. Ще затрудни ли много операторите?

- Не! Този самия терминал, тука в случая сме го предложили да е интерфейс, въобще няма да ги затрудни, защото той в момента съществува. Преди измененията то това нещо съществуваше. От една страна. От друга страна те са длъжни по сега действащия закон тези данни да ги съхраняват една година, 12 месеца. Те го правят, те го имат, така че не виждам нещо, което да ги затруднява.

- Този интерфейс го има във всички Интернет оператори или само за мобилните оператори говорите?

- За мобилните оператори го имаше. Да, за Интернет операторите го нямаше.

- Има ли някакво лоби, което от опасения, че ще струва много пари, да се съпротивлява?

- Сега, дали е от тази страна – че ще струва много пари – не виждам. Възможно е да има определени кръгове, които да се притесняват от комуникацията. Но за средства не чак толкова, тъй като това е такава техника, която не е чак толкова скъпо струваща. Тук може би се притесняват от друго – укриване на данъци, някои така представители или самите, които осигуряват достъпа. Дали ще са интернет доставчици, дали ще са… Може би това повече ги притеснява – данъците, а самата техника като изграждане – не.

- Не е предвидено данъчните да могат да видят колко клиенти имат доставчиците… Исках да чуя някакъв пример за нещо парадоксално забавено заради липса на достъп?

- Много са. Много са. Най-вече за… закана за убийство, няма как да стане, но за убийствата, за въоръжените грабежи – забавят се нещата. Какъв конкретен пример да дам. Телефона колко време се е забавил, няма как да дам.

- Имаше ли напрежение сред полицаите, след като се приеха тези редакции.

- Разбира се, че имаше. Нещо, което е функционирало – по една или по друга причина, се променя коренно. Нормално е.

- До момента Интернет операторите сътрудничеха ли лесно и доброволно?

- Те сътрудничат винаги, това не е проблем за тях. Когато сме имали даден конкретен пример като проблемен – сме отивали на крака при тях с даденото разрешение от съда и са ни изготвяли справката своевременно. Но ние няма как да знаем за цялата страна на кой колега по кое конкретно престъпление му е спешно. Няма как да знаем всичко. Така че и затова има и забавяне. Съответно от друга страна – те са също много натоварени операторите за предоставянето на тези данни. При положение, че тези данни се предоставяха преди от нашата специализирана дирекция. Те в началото не знаеха какво да правят, как да ни отговарят. Имаха проблеми с деловодствата, забавяха се нещата. Ние примерно в извънработно време – на нас ни е необходимо – ние нямаме на кого да го дадем това нещо. В самото начало беше това. Съответно те си промениха графиците, като работно време. И нещата лека полека тръгнаха. Но в началото, първите няколко месеца, имахме големи проблеми в това отношение.

- Тъй като технологията на връзките с Интернет е много по-разнообразна от връзките по GSM, ще се наложи ли да търсите специалисти, ще можете ли да ги привлечете?

- Този въпрос не бих могъл да отговоря, тъй като не ми е от функционалната компетентност. На всички е ясно, че в МВР работят такива специалисти, съответно заплащането за техния труд е едно в сравнение със заплащането на труда на такъв специалист в частна фирма. Всичко е въпрос на личен избор. Ако някой добър професионалист се съгласи да работи в МВР на това заплащане – добре дошъл. Но всичко е въпрос на личен избор.

- Казвате, че в специализирана дирекция (ДОТО) е имало изградени такива терминали, за достъп включително и до съдържанието и преди това, нали?

- Да, разбира се, имало си е. И в момента има. И в момента всеки може да ни упреква, че ние най-вероятно ползваме тези терминали с цел да заобиколим закона. Това нещо не се прави. Всеки може да го провери. Това е и правено. Такава проверка е правена от комисията на Народното събрание. Не са открити нарушения. Накрая се оказа, че тези разпечатки не са излезли от специализираната дирекция, а са излезли отнякъде другаде. Незаконно, говоря незаконно.

- Има мнение, че с тези поправки МВР ще постигне всичко друго, само не и официално поставената цел да разкрива престъпления.

- Всеки има собствено мнение да се изразява. Свободата на словото и печата е за всички. Ние можем да дадем отговор на всички тези въпроси, ако бъде приет този закон, в тази му форма след известно време. Ние не можем да кажем веднага какво ще се стане. Аз казвам защо на нас са ни необходими – скъсяване на сроковете за планиране на мероприятията и съответно разкриване и разследване на престъпленията, за това са ни необходими. Всеки може да си тълкува нещата както пожелае.

И в момента се провеждат СРС-та, не е тайна за никой. В условията са. Но какво като се провеждат? Да не би да е тайна за някого, че това са едни от способите на МВР? Така че… Друг е моментът обаче от провеждането на тези СРС-та, защото най-вероятно това е най-голямата част от нещата, които касаят хората. Много СРС-та са провеждани, малко веществени доказателства са събрани – това се афишира от много години. Може би имат и право в някои области. Но няма как за едно издирвано лице – дали е беглец, дали е издирвано, да има веществени доказателствени средства. Просто това няма как да стане. Огромна част от тези СРС-та се използват в тази насока. Действително при документиране на дадени други престъпления от общ характер, които са тежки по смисъла на нашия закон, също се изготвят веществени доказателствени средства, където има. Ние как да знаем двама, които комуникират, какво точно ще си кажат по телефона или как точно са извършили дадено убийство или даден грабеж. Те говорят, но ние тези мероприятия сме ги пуснали много след самото престъпление – как аз да разчитам, че след половин година някой ще си каже как е извършил грабежа или убийството. Да, имаме успехи и в тази област, но така е – те най-вероятно там ни атакуват опонентите, че малко веществени доказателствени средства имаме, които да са годни за наказателния процес.

- Това задължение да се пазят 12 месеца трафичните данни или всички данни?

- То и в момента по сега действащия закон за съобщенията е така, те са длъжни да ги съхраняват 12 месеца.

- Значи това е основната цел – оперативност?

- Бързина и оперативност – това ни е основната цел. Основната цел ни е тази. Аз като ръководител на отдел, който се занимава с общата криминална престъпност, която включва убийства, грабежи, гражби, противозаконни отнемания на МПС, издирване на лица – това ни каса е нас. Колкото по-бързо бъде задържан даденият извършител, толкова по-бързо могат да бъдат могат да бъдат събрани и другите доказателствени средства, за да бъде постигната самата присъда.

- Криминалните ни престъпници почват ли все повече да местят комуникацията си към Интернет?

- Естествено, че почват. Те не живеят на самотен остров, те са хора също със знания, умения. Виждат, че в една област можем да им противодействаме, в друга сме по-слаби. Съответно – ще отидат там, където по-малко можем да им противодействаме. Те не са глупави.

- Сега, може би, ще има отлив от предплатените карти, след като се регистрират?

- Да възможно е това да се случи. Но пък другата възможност чрез компютърната връзка може би няма да ги откаже толкова лесно. Няма как, точна рецепта не може да дадем. Всеки престъпник, всяка личност, защото те също са някакви личности, дали са с отклонения в самите ценности, това е друга тема. Хората се развиват. Ние не можем да оставаме в 50-те – 60-те години на миналия век. Трябва по някакъв начин и ние да се опитваме да противодействаме на тази престъпност. Другият пример – който мога да дам, не може назад във времето скъпи и луксозни автомобили, бързо придвижващи се престъпници ние да ги гоним с лади – съответно вече не е така. По същия начин е и това.

- Думата „следене“ харесва ли ви?

- Не ми харесва думата, следене е съвсем друго. Точно нашите опоненти афишират думата следене. Това не е следене. Не е следене. Добре, ами камерите в големите центрове? Който наблюдават трафика? Това притеснява ли ги. Това следене ли е или не е следене? Това СРС ли е или какво е това? Същото! Това го има с цел безопасност, осигуряване на обществения ред. Това с тази цел е направено. В големите европейски градове това функционира от години. Така че следене е много така… да не кажа мръсна дума. Не е следене.

- Затова има организации, които следят за спазването на правата на хората.

- Ние не виждам с какво нарушаваме, нарушаваме правата на хората. Просто аз не виждам с какво го нарушаваме.

- Значи твърдите, че не се въвежда нещо, което да го е нямало и преди?

- Не, имало е. Просто правим, да кажа, леки козметични промени – ако ги приеме съответно законодателят, ако не ги приеме – работим по действащите и така.